Не само килимите могат да се похвалят, че водят началото си от древна Персия, но и думата "диван" идва от тази страна. Първоначално с нея не са обозначавали познатата ни мека мебел, а колекция от държавни документи. На по-късен етап и мястото, където те са се съхранявали. С течение на времето думата започнала да се отнася за всички членове на съвета, чиято задача била да съхраняват тези документи. След това наименованието се дава на заседателната зала, в която се провеждат срещите на държавните служители. Именно на този етап "дивани" започват да се наричат местата за сядане, които се разполагат покрай стените в тези сгради. От хартиен свитък постепенно думата започва да се свързва с мебели и ще минат много векове, преди твърдата дървена пейка да се превърне в мека мебел.
Ако говорим за живота в Древна Гърция и Рим, в съзнанието ни изниква образът на благородник, който полулегнал, яде грозде и подпира главата си с ръка. В действителност те са лежали върху прадядото на съвременния диван. Само мъжете патриции, "най-добрите", са имали право да се хранят в такава поза.
Нещо подобно на диван се появява и в Европа, когато обикновената пейка е била тапицирана с плат. През XVII век е създадено канапе с тапицирана седалка. По това време в дворците във Франция започват да се поставят малки дивани, предназначени единствено за сядане.
Идеята за дивани върху които се ляга е предложена за пръв път в Европа през XVII век. По време на управлението на Луи ХV, диванът постепенно придобива познатата мекота, тъй като започва да се подплатява с овча вълна и пух. Прародителите на съвременната мека мебел - диванът (място за сядане с тапицирана облегалка и подлакътници) и канапето (малък диван с подглавници) - също идват от Франция. Тапицираните мебели от тази епоха са с високи облегалки, завършващи с полукръгли ръбове над главата. Но това все пак било мебел за сядане, а не за спане.
Интересен факт е, че през 1745г. крал Луи XV подарява на турския султан разкошен диван с възглавници от червен сатен и златни бродерии.
Някои дивани са носели човешки имена, просто защото дизайнерът или производителят са решили да се увековечат по този начин. Разбира се това е било право само на най-добрите майстори, известни с безупречната си репутация.
Диванът и неговите предшественици са били признак на лукс. Артикулът се превръща в достъпна мебел едва след индустриалната революция, в началото на XIX век. В началото на ХХ век диванът се превръща в истински обект за творчество на дизайнерите.
Много известни художници, дизайнери и архитекти работят за усъвършенстването на меката мебел. Голяма част от това, което смятаме за класика, е създадено преди около 100 години. През 1928г. Лудвиг Мис ван дер Рое и Ле Корбюзие създават дивана с пружинна рамка.
Настроението на епохата е отразено и в меката мебел. Например австрийският архитект Йозеф Хофман през 1910г. предлага модел, в който съчетава познанията на науката в областта на ортопедията с доминиращия тогава кубизъм. Моделът е наречен "The Club" и се произвежда и до днес в почти първоначалния си вид. Салвадор Дали въплъщава сюрреализма и в диваните. Той създава безпрецедентен диван във формата на устните на секссимвола на Бродуей - Мей Уест. Испанската мебелна компания Bd Barcelona Design произвежда тези дивани от 2004г. в различни цветове (розово, черно, бяло и червено).
С развитието на градовете и появата на по-малките апартаменти възниква необходимостта от компактна зона за сядане, която да пести възможно най-много място. Така се появяват съвременните модели дивани.
Тръгнали от далечна Персия, минали през много етапи на развитие и усъвършенстване днес диваните са неразделна част от нашето ежедневие.
В Нани Хоум ще намерите богат избор от ъглови дивани, разтегателни дивани и модулни дивани. Посетете нашите магазини в страната или изберете диван онлайн и ние ще ви го доставим безплатно!